|
В глобалната цивилизационна криза, която настъпи в света от края на 80-те години, въпросът за оцеляването на България в грядущия ХХІ век не е плод на превъзбудено съзнание или хипералармистка реакция. За съжаление това е въпрос, който идва като резултат от хладен и безпристрастен анализ на текущото състояние на нашето общество, където с ускоряващи се темпове вървят процеси на държавна, социална, икономическа, политическа, културна и прочее деградация.
Отчайващото дередже на съвременна България
Фактите...? Те са много и в най-различни области. Но едва ли вече те стряскат някого в нашата страна. И огромния външен дълг, надхвърлящ 35 милиарда долара, и вътрешнофирмените вземания, стигнали до гигантската сума от 100 милиарда лева, и външнотърговския дисбаланс между внос и износ, който тази година ще надмине всякакви допустими размери...
И задълбочаващата се демографска катастрофа... Така според официалните източници българите са 7, 6 млн души. Но това са цифри , които не отчитат продължаващата да изтича емигрантска маса. Ако в света средно 1 на всеки 35 е готов да напусне страната си, то у нас 1 на 7 иска да го направи.
А отчайващото социално разслоение... При което водещата сила в сегашното коалиционно правителство, така наречената Българска Социалистическа партия (БСП), също гласува за „плоския данък”. Толкова плосък, че стовари данъчната тежест върху неимащите в полза на имащите. И наблюдаваме тази година бум в търговията с луксозни возила и яхти. Говори се, че 40% е нарастнало закупуването им в сравнение с миналата.
Ами затварянето на 300 училища, сега в навечерието на новата учебна година?!! Какво е това ако не удар по онази държава на духа, която винаги е крепяла България, даже когато не я е имало като политическа държава.
Ами даже и онзи наглед „дребен” факт, когато граничарят стрелял срещу, нарушител на българската граница, позволил си да нападне нашите бойци, е даден под съд. За какво? За защита на българската граница?!!! Ще има ли желаещи да защитават България, след като нейните защитници са съдени от ... българската държава???
Но най-отчайващо като че ли е апатията на българина към всички тези разпадни процеси. Но не, той не просто не реагира на всичко това..., а за съжаление върви точно в обратната посока... Като че ли изминалите две десетилетия на нищо не са го научили.
Почти двадесет години изминаха от „сюблимния” 10 ноември, след който в Родината ни се развихри неолибералната вълна, кълняща държавата ни по всякакъв начин, искаща все по-малко държава, опитваща да замени държавата ни с всякакви „енджио”, т.е. „неправителствени организации. Защо ли? Ами за да може да се граби повече, от тези които могат да грабят, да няма никакви ограничения, даже и от вида на тези, които има в „любимия ни Запад”...
За тези двадесет години, какви ли не разбойници, крадци, готованци и всякакви други тути-кванти, готови да изядат не два, а двеста и два зелника се изредиха във властта. И въпреки това, според някои социологически проучвания водещи партии при едни избори днес ще бъдат ДПС и ГЕРБ. Едва ли на читателите на „Нова Зора”, трябва да се обяснява каква партия е ДПС и какво е отношението на върхушката на тази политическа сила към българската държавност. Достатъчно е да се спомене, че тази партия се зароди като ТНОДБ, т.е. „турско национал-освободително движение в България”- терористична организация, осъществила терористични актове с жертви, включително деца. При това нейното зараждане е преди т.нар. „възродителен процес”.Фактите тук са повече от необходимото...
Но да погледнем към другата политическа сила ГЕРБ? Може би тя дава „шансове” на България за оцеляване? Но какво ще прави тя с властта, ако я спечели? Ето отговорът, който намираме в програмата на ГЕРБ - „повече свобода за индивида и бизнеса, по-малко държава и регулации, насърчаване на конкуренцията и свободната инициатива”. В раздела „Цели на България”, пък е записано, че „Ролята на България в динамично променящия се свят може да е успешна, ако тя се превърне в износител на успешен преход към Западните Балкани и ключов посредник за процеса на преговори и членство на Турция в Европейския съюз (ЕС).” (?!?-учудване мое-Н.С.).
Но какво искаме от политическа сила, която си е поставила също така за цел „плоският данък да стане 7%”, а под аренда да бъдат дадени даже „контролно-пропусквателните пунктове(КПП-тата) по границата.
Така че ако до днес имахме неолиберали, то утре е възможно да си имаме „ултра-неолиберали”. В резултат на което разпадните процеси на българската държавност и нация
ще се ускорят многократно...
Но има ли изход при тази обстановка, при която по думите на поета „взорът от нийде надежда не види”? За инструмента на оцеляването – държавата... Но каква държава?
Едва ли ще открием колелото, ако кажем, че инструментът т за оцеляването на България в ХХІ век, както е и било винаги досега, се нарича „държавност”.И то не каква да е държавност, а „българска държавност”. Никакви сурогати и заместители – ЕС, НАТО и т.н. не могат да заменят именно българската държава. В това отношение българинът не бива да се залъгва нито за момент. Ако не желаем да станем „строителен материал” за други държави и народи, никакъв „Брюксел”, не е по-добър от „София”.
И тук веднага застава въпросът – каква държава ни е нужна? Несъмнено днешната „неолиберална форма” не само не „работи”. Но тя се превръща в ключов механизъм на деградацията, изразена чрез такива явления, характеризиращи днешната ни българска действителност като деиндустриализация, декултуризация и депопулация.
Едва ли е работеща и една друга формула – по-скоро социал-либерална, но и социал-демократическа.Тя като тенденция като че ли започва да се проявява тук и там в политиката на днешното правителство или най-малко във вижданията на основната му сила – БСП. Тази формула означава пак да оставим икономиката и обществото на „пазарните сили”.Но в случая с бюджетния излишък да формираме някаква „социална рамка”, не позволяваща на една немалка маса от хора, както работещи, така и пенсионери да изпадне напълно вън от обществото. Несъмнено такъв тип „държаност” е палиативно решение, което позволява „кретане”, но не формира „РАЗВИТИЕ”.
В никакъв случай по наше мнение не може да работи и „държавната формула” на атакизма, опираща се на етнонационализма, на нетворческия и ирационален критицизъм, на авторитаризъм от фюрерски тип, насочен по-скоро към разкол, отколкото към така нужното ни днес „събиране” на българите”. „Събиране”, без което българската държава и нация няма да успее да оцелее в бурите и ураганите на ХХІ-то столетие.
Решение не може да бъде и централизирания тип държавност, като повторение на епохата на мобилизационния тип социализъм. Подобен тип държавност имаше своята логика в една друга епоха. Когато благодарение на този тип държава се извърши индустриалния скок на България. Но всяко нещо е със своето време.
Несъмнено България има нужда от държавност, която от една страна да е силна, а от друга солидарна.Но по начина си на функциониране тази държавност трябва да действа не вертикално, а „хоризонтално” в своите взаимодействия с обществото. Тя следва да бъде „държавност на развитието”, а не да бъде просто „нощен пазач” или „социален преразпределител”.
Да, тя трябва да се справи с бедността, с проблемите на социалното разслоение и общественото противопоставяне, с проблемите на бездуховността. Но пътят към това трябва да стане чрез развитието в една иновационна парадигма. Което не може да стане и никога, и никъде по целия свят не е ставало само и единствено чрез инструментите на пазара.
Това означава разработката на национален, наречете го проект, наречете го стратегия, наречето го ако щете дългосрочна програма, но ясно по същността си виждане как не днес, и не утре, но как вдругиден трябва да постигнем устойчивост в света на невижданата турбулентност, в който живеем. От това виждане, следва да се тръгне днес.Защото ако не се тръгне днес, утре ще бъде късно.
Това означава да се върви, тръгвайки от поглед към бъдещето, без да се забравя нито миналото, нито днешния ден. Но именно целите на бъдещето ще ни водят, а не реминисценциите на миналото. Това означава формиране на една нова рационалност, а не днешната ирационалност на мисленето и действието.
Този нов тип държавност предполага възстановяване на единството на държава и общество, което дава на страната сила, при това веднага почувствана сила. Пътят към такава сила ще дойде чрез изграждане на солидарността, колективизма на отговорността и социалната справедливост, а не въпреки тях. Но това трябва да бъде действена солидарност, солидарност на участието, на активния диалог между равнопоставени субекти – държава и общество, а не на йерархично възприемани дадености. В този смисъл трябва да се преодолее както виждането на солидарността на благодеянието, характерна за буржоазното общество, така и тази на илюминизма, съществувала като бюрократическа тенденция в обществото на държавния социализъм.
Видимо в днешните условия да се осъществи такъв тип държавност в пълните и размери, е невъзможно. Но да се създават „кълновете” на този тип държавност е не просто нужно. Това е безалтернативно, ако искаме да ни има като държава и народ, ако не желаем да изчезнем в небитието на историята.
Дали ще намерим сили и воля да оцелеем?!
|
