|
Глобалното затопляне се засилва по-бързо от очакванията на специалистите, показва ново изследване, което международната природозащитна организация WWF публикува днес.
През 2007 г. Междуправителственият панел за промените в климата, който включва 4000 експерти от 150 държави и получи Нобелова награда за мир, обнародва Четвъртия си оценителен доклад, който изследва глобалното затопляне. Оттогава досега обаче бяха направени още няколко важни публикации. Новият доклад на WWF „Промените в климата: по-бързи, по-силни, по-скоро”, който взима предвид последните изследвания, показва, че глобалното затопляне се ускорява отвъд предвижданията на панела.
Докладът на WWF получи подкрепата и на проф. Жан-Паскал ван Иперзеле, вицепрезидент на панела и преподавател по климатология и екологични науки в Университета Льовен в Белгия. „Ясно е, че промените в климата са по-сериозни от предвижданото. Последният доклад на Междуправителственият панел за промените в климата показа, че Европейският съюз трябва да се стреми да намали още повече целта си да не допуска повишение на средната температура с повече от 2 градуса, което бе прието през 1996 г. Панелът каза, че развитите страни трябва да намалят емисиите въглероден диоксид с 25 до 40% в сравнение с 1990 г. Намаление от 20% е напълно недостатъчно”, каза проф. Иперзеле.
Последните проучвания показват, че Северният ледовит океан губи ледената си покривка с 30 години по-рано от предвижданията на Междуправителствения панел за промените в климата и ледът ще изчезне напълно между 2013 и 2040 година. Броят и силата на екстремните циклонални вихри над Великобритания и Северно море ще се увеличи, което ще даде отражения върху скоростта на вятъра и бурите над Западна и Централна Европа. Годишното количество валежи се планира да се увеличи в повечето части на Европа, което води риск от наводнения и икономически щети. По Средиземноморието обаче продължителните суши ще станат често явление. Стопяването на ледниците в Алпите ще доведе намаляване на енергията от ВЕЦ. Високите температури вече се отразяват на добивите от пшеница, царевица и овес.
Междувременно след срещата на Европейския съвет през изминалата седмица днес и утре в Люксембург се събират министрите на околната среда, за да дискутират основно законодателните мерки от пакета „Енергетика и климат“.
Няколко са основните теми на двудневните дискусии: борба за намаляването на отделянето на въглеродни емисии, 100% търговия на парникови газове в сектор енергетика, разходването на приходите от търговията парникови газове, финансирането на технологията за улавянето на парниковите газове, намаляването на отделянето на въглероден диоксид от автомобилите.
Целта на днешната срещата на министрите е да се изгладят различията между отделните държави членки и да се постигнат конкретни политически потвърждения на предложените мерки. Но дали това е възможно, след като през изминалата седмица Италия и Полша заплашиха, че ще наложат вето на взетото решение, защото цената която държавите членки трябва да платят за предвидените законодателни промени няма да е еднаква за всички.
Заплахите на Полша и Италия не бяха приети на срещата Европейския съвет, но неофициално в момента те се стремят да намерят съюзници сред другите държави членки, включително България, които да подкрепят тяхното предложение за налагане на вето по пакета „Енергетика и климат“ на следващата среща на съвета.
Как се отразяват промените в климата на България? Сериозните пожари, бушуващи през последните 5-10 години се дължат на засушаването. Пресъхването на реките се дължи на понижените количества валежи, основно през зимата и на липсата на достатъчно сняг, които да подържат водния баланс през по-голямата част от годината. Катастрофалните наводнения, които взеха десетки жертви, се дължат основно на изсичането на горите и огромните количества дъжд, който пада за кратко време винаги в сезона с най-малко количество валежи.
Ако ЕС иска да бъде разпозната като лидер на срещата на ООН през 2009 г. в Копенхаген и да помогне да се постигне глобален договор за реална борба с климатичните промени след 2012 г., то трябва да спре с бягането от отговорност и да се извърши реално намаляване на парниковите емисии вътре в ЕС.
Неправителствени организации WWF, Greanpeace, Friends of the Earth, and Climate Action Network Europe призовават лидерите на ЕС и на държавите членки да престъпят към действия за 30% намаляване на емисиите от парникови газове в ЕС. Също така те призовават ЕС да осигури съществена подкрепа включително и финансова на развиващите се страни за борба с климатичните промени за приспособяване и отрицателно въздействие което може да се избегне.
|
