Юрий Николаевич Рьорих (16 авг. 1902 – 21 май 1960) е изтъкнат руски учен изтоковед, световно-известен изследовател на Централна и Южна Азия, филолог, историк, зскуствовед, религиовед, этнограф, тибетолог, индолог, монголовед. Роден е край село Окуловка, Новгородска губерния, по време на експедиция на родителите му (в походна палатка). Учи в Лондон, Харвардския университет, приключва образованието си в парижката Сорбонна. Прекрасно знае латински, санскрит, пали, тибетски, китайски, монголски, ирански, няколко европейскии и редица живи езици на Индия – общо 30 (в съвършенство около 15 езика).
На 21 години (през 1923-1928 гг.) взема участие в Централно-азиатска експедиция заедно с баща и майка си. От 1928 г. е директор на Хималайският институт за научни изследвания “Урусвати”. Към 30-годишна възраст влиза в число на най-изтъкнатите изтоковеди в света, член на Кралското Азиатско общество в Лондон, на Парижкото Географско общество, на Археологическото и Этнографското общество в САЩ и др. Авторът на много публикации в различни страни. През 1949-1957 гг. преподава в Калимпонгския университет. През 1957 се завръща в родината си и оглавява сектора по история на религиите и философия на Индия в Института на Изтока към АН на СССР в Москва. С името на професор Юрий Рьорих е свързано възраждането на школа по класическата индология в Русия. Земният му път се завърши внезапно, без каквато и да било болест. Смъртта го настига в Москва по време на работа над многотомния тибетско-санскрито-англо-руски речник.
"Трябва по пътя на науката, изкуството, морала да се въздейства върху заобикалящото ни и да издигаме своя ентусиазъм и героизъм. Нека във всичко и постоянно да поддържаме ентусиазъм, ако е насочен за Общото Благо".
Юрий Рьорих
Част1
Част 2
Част 3
***
Съвети за всеки ден от Юрий Рьорих
1. Трябва да се забрави цялото минало без да се мисли за причинените ни обиди. Важното само е да можем да си сътрудничим. Народа също трябва да забрави за миналите обиди. Бъдещето е светло, нужно е всичко да се посвети на него.
2. Трябва да се прехвърли мост към бъдещето. Не трябва да се обръщаме назад. Ако си направил грешка, помисли, как е трябвало да постъпиш и следващият път така и направи. Не трябва да се съжалява за миналото. Изменяйки отношението си, променяме и аурата си.
3. За развитие на мисленето всеки ден трябва да взимаме някакъв въпрос и да го разглеждаме от всички страни, да го съпоставяме с други въпроси. Да съветваме и други да го правят.
4. Трябва да се изучава психическата енергия, да се наблюдава нейното проявление, да се записва.
5. Трябва да се контролираме, всяко наше действие, дори най-малкото да бъде съзнателно. Ако взимам книга или протягам ръка, то това да става съзнателно.
6. Трябва да изградим свой вътрешен устав или правила за поведение, за да знаем от какво да се ръководим.
7. Живата Етика - норма за поведение, приложена към живота.
8. Избери си няколко пъти през деня време за мълчание на духа. Понякога нашите желания ние заглушаваме гласа на Учителя.
9. Ако случайно се появи нова мисъл, ново настроение, преживяване, трябва да се записва. След това ще се появи конкретен отговор в живота. Особено внимателни трябва да сме към повторните мисли.
10. Вечерта трябва да се помисли, какво си направил днес според съвестта и истината. Не това, което заради твоята натура е съгласно с Истината, но това, което си направил според Истината, въпреки твоята натура.
11. Най-главното - постоянство във всичко. Много хубави неща започваме, но не ги довършваме.
12. Когато човек започва да проеня живота си и се обръща към Духа, става сякаш сгъстяване на сенките. У всеки силно се проявяват лошите качества също, както при орането на земята се появяват плевелите. Става преоценка. Затова трябва да знаем своя път и да придобием търпение.
13. Най-сърдечната беседа е очи в очи. Така обичат да беседват на Изток. Не трябва да се чете съвместно, а самостоятелно, след това да се споделя.
14. Да се изисква, да заповядвате на друг не трябва, но се изказвайте така,че той да ви разбере. Намерете такава формула, която другият ще приеме.
15. Убеждавайте с личен пример.
16. Важно е да намерите такива думи, които да не увеличават себичността на другия. Иначе вместо да помогнем можем да влошим нещата.
17. Който ръководи, трябва да има усет, за да разбере, ще стигнат ли огънят и силите на другия за по-нататъшно развитие. Всеки идващ донася своя багаж - кармата си и преди да го приобщим, трябва да разберем кой е той."
18. Какво да се прави? Взимайки предвид сегашните условия и възможности, да се опитваме да говорим на разбираем език. Трябва по пътя на науката, изкуството, морала да се въздейства върху заобикалящата ни обстановка и да повдигаме ентусиазма и героизма. Трябва във всичко и постоянно да поддържаме ентусиазма, ако той е насочен за Общото Благо.
19. Западните философи казват големи думи, но живеят своя ежедневен живот. Затова Западът не преуспява. Напротив, Изтокът веднага прилага в живота.
20. Надали по западния път може да се освободим от грешките си. Западът съветва разкаяние, но това са вериги. Изтокът не мисли за грешките си, но веднага, с цялото си същество, се опитва да живее така, както трябва.
