|
Загубилият изборите Маккейн ни даде урок за достойно политическо поведение
Не само американците, но и светът избра Барак Обама за 44ия президент на САЩ. Един руски вестник нарече това „цветна революция“, но се оказа, че залогът е много по-голям. Хората наистина не вярваха, че американските избиратели ще дадат гласа си за чернокож в страна, където расизмът е бил винаги религия на милиони. Но какво се оказа? Оказа се, че в името на американското величие, в името на възраждането на престижа на Америка като световна сила, в името на интересите и надеждите на американците без разлика на пол, цвят и религия,
мнозинството избра Лидера
избра американеца, който да продължи традициите на Линкълн, Рузвелт и Кенеди.
В продължение на месеци медии и коментатори преценяваха шансовете на двамата кандидати, изтъкваха качествата, сочеха недостатъците им, прогнозираха политиката им, но каквито и да бяха изводите им, те винаги се препъваха в голямото неизвестно ще преодолеят ли белите избиратели расовите си предразсъдъци. Не бяха малко и опасенията, че до избор между Обама и Маккейн може и да не се стигне. Щом някога посегнаха и на Линкълн, и на Кенеди, защо да не отстранят от изборите и сенатора от Илинойс. Впрочем тези опасения съществуват и сега. В света на Ку клукс клан и на безрасъдна расова ненавист всичко е възможно. И все пак нека отдадем заслуженото на високото чувство за гражданска и национална отговорност на американските избиратели, които пренебрегнаха дори собствените си предразсъдъци, но
заложиха на бъдещето
На едно по-добро бъдеще и за тях, и за света.
Вярвам, убеден съм, че мнозинството българи също горещо желаеха победата на Обама. Желаеха я, защото поведението, политиката и дори личностите на последните американски президенти не ни удовлетворяват. Войната във Виетнам, агресията в Ирак, заплахите срещу Иран, изтезанията на пленници и затворници в багдадския затвор Абу Гариб и в базата Гуантанамо в Куба предизвикват у повечето от нас възмущение и отвращение. Тези действия не отговарят по никакъв начин на представите ни за Америка като страна на свободата и демокрацията и като водеща световна политическа сила. Каквото и да приказваме, Джордж Буш баща бе един голям президент, но с президента Джордж Буш син природата очевидно си е почивала, както е казано по един друг повод.
Сега, когато резултатите от изборите са вече известни, когато демократите печелят не само Белия дом, но и мнозинство в Сената и в Долната камара на Американския конгрес, лично аз съм възхитен от поведението на губещия, от загубилия изборите кандидат на републиканците Джон Маккейн. Той не само пръв призна загубата си. Той пръв поздрави и съперника си с думите, че е постигнал „нещо велико за себе си и за страната с историческата си победа“. Нещо повече, обръщайки се към своите избиратели, Джон Маккейн ги увери, че вината за загубата му е само негова, но не и тяхна, призовавайки ги да подкрепят новия президент на САЩ. Боже мили, та нашите политически мъже, ако изобщо може да се нарекат така, са на светлинни години разстояние от такова достойно поведение че на мястото на Маккейн те щяха до последно да оспорват победата на Обама, да искат касиране на изборите, да клеветят и оплюват победителя. И това е нещо и естествено, и нормално за нищите духом, каквито са повечето екземпляри от тъй наречения български политически елит. Колко долно, колко скверно е отношението на политиците ни към техните съперници и опоненти, било сред управляващите, било сред опозицията. Та спомнете си само тъй наречените дебати в парламента по време на поредния вот на
недоверие към правителството. Вместо аргументи, позиции и визия за решаване на проблемите, ние сме свидетели само на хули и ругатни, с каквито, за съжаление, езикът ни е твърде богат.
Като млад кореспондент на БТА в Алжир бях поканен от мои алжирски колеги на „мешуи“, т. е. на печен овен. Угощението стана на брега на една река, където в ранни зори бяха отишли специалистите по чевермето, за да разгорят жарава и да въртят на шиш одраното животно. Но какво бе учудването ми, когато по обед край реката се събрахме цяла тайфа хора алжирци, французи и двама българи аз и жена ми. Оказа се, че край богатата софра бяха насядали млади хора с най-различни политически убеждения. Едни бяха привърженици на сваления с преврат
президент Бен Бела, други на наследилия го полковник Хуари Бумедиен, французите държаха на генерал
де Гол или на противниците му, Митеран и Жискар д Естен.
Спорът ставаше все пооживен, все пошироко-обхватен, но всички се изслушваха, не се прекъсваха, не викаха, не крещяха, мъчеха се да вникнат в доводите на опонентите си и дори се съгласяваха с тях, ако те наистина бяха убедителни. И тогава си помислих същото, за което се сетих във връзка с реакцията на загубилия президентските избори Джон Маккейн. Та ние наистина сме
на светлинни години от нормалното човешко поведение. На сбирки ние се събираме само със съмишленици или единомишленици. И слушаме само това, в което и без друго сме убедени, тоест
слушаме само себе си
А недай боже, ако някой ни възрази. И колкото е по-убедителен, толкова по-силно ще му възразяваме. Или ще му теглим една майна. На „мешуито“ и друго ми направи впечатление. Алжирските ми приятели не се самоизтъкваха, не се хвалеха, не възвеличаваха заслугите си. Когато ги запитах кой допринесе най-много за независимостта на Алжир Временното правителство на Бен Хеда или армията на полковник Бумедиен, отговорът им ме втрещи: „Генерал Де Гол“. И моят
съсед, майор от Армията за национално освобождение, ми обясни: „Когато ОАС (секретна организация във френската армия за френски Алжир) заля страната ни в кръв, де Гол отиде във френската база в Кобленц (ФРГ), защото бе изправен пред дилемата: Франция начело с Де Гол, но без Алжир, или Франция с Алжир, но без Де Гол. Той избра първото, офицерите в Кобленц го подкрепиха и генералът президент даде независимост на Алжир. „Разбира се, думите на майора не омаловажават нито приноса на Армията за национално освобождение, нито заслугите на Временното правителство, но истината си е истина. Ето, и на това не сме способни. Дори си спомням, че един министър на вътрешните работи загуби поста си, защото на угощение в Москва спорил, че не съветската армия, а нашите партизани са ни освободили от фашизма.
Направих това дълго отклонение, защото победата на Обама не ме изненада, но поведението на съперника му Маккейн ме възхити. И се радвам, че някога той е посещавал България, че ни е подкрепял за сестрите ни, заложнички на терориста Кадафи, и че напълно заслужено е станал носител на ордена „Стара планина“. Да е жив и здрав!
Радвам се за избора на американците. Радвам се и си мисля, че те трябва да са горди със своя избор, защото с него откриват нова страница в историята си или поточно в бъдещето си. Защото вярвам, че първият цветнокож президент на Америка ще върне нейното величие в света, че ще сложи край на войните, че ще се погрижи за бедните и безимотните американци. И че ще станем свидетели на нов диалог с най-великата световна сила диалог на равни с равни!
www.zemia-news.bg
|
