|
Няма да подчиним образованието на печалбата, казва ректорът на Софийския университет Иван Илчев е роден на 25 юни 1953 г. в София. Завършил е история (нова и най-нова обща история) в СУ "Св. Климент Охридски". От 1978 г. е асистент, от 1987 г. - доцент, от 1995 г. е професор по нова история на Балканите. Бил е гост-професор в Охайо, Мериленд и Вашингтон в САЩ и в университета в Чиба, Япония. Доктор е на историческите науки. Бил е декан на Историческия факултет в СУ. От ноември 2007 г. е ректор на СУ.
- Софийският университет навършва 120 години. Такъв юбилей е голяма работа...
- ...Зависи от гледната точка. От гледна точка на Болоня 120 години изобщо не са голяма работа, Болонският университет е създаден в ХІІ век. За България, разбира се, е знаменателен факт, че има висше образование от 120 години.
- При откриването на юбилейната учебна година казахте, че ще запазите най-доброто от традициите и най-доброто от новото, което идва. Кое е това най-добро в традициите, което според вас трябва да бъде защитено и опазено?
- Трябва да бъде защитена традицията, че в България има един класически университет, който не е пряко обвързан с това, което се превръща в новия бог на образованието - печалбата на всяка цена. Печалба трябва да има, но не може да се очаква един Софийски университет, който изпълнява много важни обществени функции, да има навсякъде и във всичко печалба. Ние поддържаме в интерес на обществото специалности, в които страната има нужда от двама-трима-четирима специалисти годишно, но няма как да ги внесем от другаде. От това не може да се печели. Т.е. ние трябва да задържим добрата традиция, че Софийският университет е университет на българското общество като цяло, а не на един сегмент от него.
- А кое е това добро, което в момента виждате като най-актуално и най-спешно за университета?
- Университетът трябва да промени своята закостеняла система на израстване вътре в него и да промени системата, която съществуваше досега, сиромахомилска до голяма степен - еднакво заплащане за много различен труд, който се полага от различните колеги в университета. Ние много добре знаем, че хората не са с еднакви възможности и това е нормално. Но го знаем на теория, а на практика някак си искаме всички да получават едно и също заплащане. Не може и поне доколкото зависи от мен, няма да го получават.
- Мислите ли, че ще стане лесно да кажете на двама професори: другият ще взима повече от тебе?
- Не виждам какъв е моралът на един колега, който е наясно, че другият знае 5 езика, работи в 10 международни проекта, докарва студенти в университета, а иска да получава неговата заплата. Нека да поставим от тази гледна точка нещата. А дали ще бъде лесно? Ще бъде много трудно, ще има спорове, ще има клюки, коридорни приказки, атаки срещу ректорското ръководство. Но всъщност и в момента при нас има диференцирано заплащане. Легенда е, че заплащането е едно и също. Печелившите факултети, които имат приходи, според правилника на университета и сега имат право да дават допълнително материално стиулиране. То не е особено голямо, но все пак имва разлика с другите факултети, които са на загуба и не могат да си го позволят. Вече направихме първи стъпки в новао посока, защото от първи юли увеличихме заплатите на преподавателите само с 5 %, но удвоихме заплащането за научна степен. Колеги, които по една или друга причина не са изпълнили основното си задължение да защитят малка или голяма докторска дисертация, получиха само 5 % увеличение. А тези, които са положили усилията да защитят, техните доходи се вдигнаха доста рязко.
- Като заговорихме за заплати - Софийският университет от години е с доста ниски заплати в сравнение с други вузове - не само частни, но и в провинцията, където се получава доста повече без връзка с качеството на обучение. Струва ми се, че тази година нещата при вас се оправиха малко. Това нормално ли е за водещия университет?
- Малкото не е нормално. Би било нормално да е много. Но нека се върнем към първия ви въпрос. В стремежа си не да направим така, че нашите преподаватели на всяка цена да получат високи доходи, а в стремежа си техните усилия действително да бъдат оценявани подобаващо, ние подгтотвихме и сме представили на всякакви нива една сметка. От 94-те специалности на Софийския университет отделихме 29, които поддържаме, защото са необходими на българското общество. За тези 29 специалности държавната субсидия и таксите, които плащат студентите, годишно са около 1,2 млн. лв. А заплащането на преподавателите, които преподават в тези специалности, е 11 млн. лв. Това никой частен университет, който е насочен към печалба на всяка цена, няма да го направи. Но ние нямаме специалности от рода на обучение на балетисти, да речем, и всеки, който има амбицията, дори да е с моята фигура например, като си плати, да може да учи за балетист. Това няма да го направим, то е под достойнството на Софийския университет. Ето затова имаме по-ниски доходи.
Освен това, в последните 6 години Софийският университет има по 1,3 млн. лв. загуба от различни споразумения, които българската държава е подписвала за приемане на чужди студенти. Добре е, че са подписани, но финансовите отоворности за тях са прехвърлени преди всичко на нашия университет, защото в него идват най-много кандидати по тези споразумения. Държавата подписва например споразумения, че децата на чужди дипломати у нас имат право да се обучават в български университети. Тези деца идват предимно при нас, но субсидия за тях не получаваме. Откакто сме член на ЕС, студенти от страни на съюза трябва да плащат такси като български студенти, а досега плащаха по 3000 евро. Те обаче не са включени в държавната поръчка и субсидия за тях не ни се дава. Сега ни се обещава, че в бюджет 2009 ще бъде предвидена компенсация за тези, които са приети по старите правила и за тях поне ще ни бъде дадена държавната субсидия.
- А за тези, които сега влизат в т курс?
- За тях се отказва, защото на теория те тпрябва да са се явили на приемен изпит наравно с българските студенти. Мисля, че това е много сериозна грешка на българската държава. Ако влязат в университета, ще получаваме държавна субсидия за тях. Но нека да си говорим откровено - кой чужд студент може да се състезава в конкурса с бъгарските студенти? Той няма да влезе, ако се яви на изпит. С това решение ние се лишаваме от една голяма група потенциални приятели на България. Трябва да се измисли друго решение. Има и друг момент - какво правим в специалности, в които приемаме с матура? Хора, явявали се на немска или френска матура, ще искат да бъдат приети и ние ще кажем "да". Академичният ни съвет взе решение такива кандидати да се явят на изпит по български език и ако издържат, нямаме основание да отказваме. Така че въпросът е доста комплициран. Страхувам се, че сега ние сами затваряме вратата на тези хора.
- Това, че с още два вуза направихте асоциация на изследователските университети, означава ли, че се отказвате от идеята СУ да получи статут на национален университет?
- Аз мисля, че Софийският университет е национален университет и в това няма никакво съмнение. Трябва ли да има формален статут, за да бъде национален?
- В Украйна например има такъв статут.
- Да, има и в Унгария такава схема. Проблемът в България обаче е, че различни интереси - особено локални, допуснаха в страната да има 54 висши училища на 7,5 млн. души български граждани. Което е един пълен абсурд. Непрекъснато настоявам, вместо постоянно да бъде акредитиран институционално и програмно Софийскит университет, да се започне нов процес на институционална акредитация на висшите училища в страната, като се спазва строго изискването на закона един преподавател да участва в не повече от два университета при акредитацията.
- Лошото е, че пътуващите преподаватели, които легитимират измислени вузове, са най-вече от вашия универитет.
- Така е. Самият аз имам два случая в живота си, когато съм преподавал в други университети - един път като млад асистент бях помолен от проф. Маргарита Тачева да преподавам и в ЮЗУ в Благоевград. Правих го една година и се отказах, мотивирайки се с едно повеление от Евангелието, което казва" "Не издигай замък върху пясъци". Тогава имах, за съжаление, студенти които нямаха необходимата подготовка, за да им говоря. Вторият път беше, когато почина моят приятел и колега проф. Милчо Лалков - от Шуменския университет помолиха за една година да го заместя. Веднага след тгова се отказах. Никога не съм блил привърженик на самоубийствената тенденция да режа клона, на който седя. За съжаление някои колеги, които мислят по-скоро тактически, отколкото стратегически, го правят.
- Има дори идеи за създаване на нови вузове...
- Това са безсмислени неща, не мога да разбера логиката. Ние в момента съвсем правилно затваряме училища в малките селища, защото хората които завършват тези училища, на практика няма да са конкурентоспособни на пазара на труда. Казвал съм откровено на кметове в Родопите например - те подготвят соствените си деца и децата на своите съселяни да бъдат вечни берачи на тютюн, те нямат друга кариера. И в този момент да правим малки университети, които очевидно не могат да подготвят на ниво? Това го искат кметове, често молят да направим филиал при тях, за да не бягали младите хора. Няма да стане по този начин. Един кмет искаше например да открием център за платено магистърско обучение в неговия град. Нямам нищо против, ако ми гаратира, че всяка година ще има 35 кандидати за тази програма. Тогава тя ще има някаква икономическа ефективност. Но е много трудно в град с 80 000 души население да намериш 35 канидидати за магистър годишно.
- Тази година държавната поръчка за прием на студенти бе силно увеличена, всеки пожелал можеше да стане студент където иска. В същото време останаха незаети бройки в някои специалности в СУ? Как ще коментирате?
- Мисля, че това беше идея на министър Вълчев, който смята, че като направи такъв свободен прием, студентите ще отидат в добрите университети. Може би след известно време така и ще стане. Но засега кандидат-студентите се ориентират към места, където при минимални усилия ще им се даде диплома. Казвам категорично, че Софийският университет запазва приемните си изпити и при нас издват деца, които не се страхуват от това, знаят, че ще трябва да се учи. И, които за съжаление, знаят също, че когато излязат с дипломата на Софийския университет, тя не им гарантира преференция при постъпване на работа. Такова нещо няма вече никъде по света. При нас Комисията по защита на конкуренцията протестира, когато някои фирми търсят прависти и в обявите посочват, че предпочитат кандидати от нашия университет. Те бяха атакувани, това било дискриминация. Исках при обявяване на обществени поръчки настоявах да вложим две правила допълнително - история на взаимоотношенията на съответната фирма с университета и второ, да дадем допълнително точки на фирма, която се ангажира да даде почасова работа на студентите ни. Не може, било незаконно. Значи фирмата може до този момент 10 пъти да е блокирала проекти и да е работила безобразно, тя пак има право да кандидатства и нямаме право да отказваме. Това не го разбирам.
- Как посрещате вестта, че отпадат данъчните преференции при дарения за стипендии и за публични организации?
- Невероятно съм удивен от това безумие! Ние просто се лишваме от евентуални дарители, които и без това са малко. Ето, във връзка сп юбилея ние правим голяма кампания за набиране на дарения за университета. Току що получихме отказ от компанията "Шел", отговарят ни, че те подкрепят само кампании, които са свързани с тяхната дейност. Но си мисля и друго - нашият Академичен съвет току що се върна от Букурещ, бахме там на поклонение на гроба на Евлоги и Христо Георгиеви. В Османската империя също не е имало преференции, или по-късно в княжество България, но братята са дарили средствата за висше училище в България. Така че - то си зависи от човека.
- В последния месец много се говори за проекта на МОН за стратегия за науката. Според вас всички вузове ли могат да правят наука?
- Разбира се, че не. Ако ще правят наука, то ще бъде пак с внесени кадри от тези университети, които имат капацитета. Според нашите данни в момента четири университета дават около 80 на сто от науката, която се прави в сектора на висшето образование. Но аз не виждам нищо страшно в това някои висши училища да се концентрират върху образователни задачи. Това казах и пред Съвета на ректорите. Софийският университет възстанови членството си в съвета, защото смята, че той осъществява важни образователни задачи в България и трябва да има координация, за да се повиши нивото на образованието в страната. Същевременно решихме, че трябва да има някакво обединение на университетите, които се занимават сериозно с наука и имат резултати. Така създадохме асоциацията на три изследователски университета.
Ние нямаме за цел да не се дават пари за наука на другите висши училища. Не може от празно място да тръгне нещо, то трябва да бъде подкрепено, за да тръгне, малко висше училище също може да започне добра изследователска работа. Това, за което настояваме, е да се отдели една допълнителна сума за наука, която да се дава само на един-два университета, тя да е достатъчно голяма, за да може с нея да се финансират по-големи инфраструктурни проекти. Трябва да е осигурена за 3-4 години, защото това, което се дава година за година, не позволява да планираме стратегически.
Дай Боже, към нашите три университета да се присъединят и други. Вече водихме разговор с ректора на ХТМУ да се включи в асоциацията. Нещо повече - миналата седмица предложихме на председателя на БАН да подпишем рамково споразумение между асоциацията и академията за съвместни проекти. България е много малка държава, за да си мерим носовете. Трябва да се работи в сътрудничество. БАН и Софийският университет винаги са работили и сега работят добре заедно, в последните години имаме немалко съвместни колективи, които работят по научни проекти.
Казвал съм откровено на кметове в Родопите например - те подготвят соствените си деца и децата на своите съселяни да бъдат вечни берачи на тютюн, те нямат друга кариера. И в този момент да правим малки университети, които очевидно не могат да подготвят на ниво? Това го искат кметове, често молят да направим филиал при тях, за да не бягали младите хора. Няма да стане по този начин. Един кмет искаше например да открием център за платено магистърско обучение в неговия град. Нямам нищо против, ако ми гаратира, че всяка година ще има 35 кандидати за тази програма. Тогава тя ще има някаква икономическа ефективност. Но е много трудно в град с 80 000 души население да намериш 35 канидидати за магистър годишно.
- Тази година държавната поръчка за прием на студенти бе силно увеличена, всеки пожелал можеше да стане студент където иска. В същото време останаха незаети бройки в някои специалности в СУ? Как ще коментирате?
- Мисля, че това беше идея на министър Вълчев, който смята, че като направи такъв свободен прием, студентите ще отидат в добрите университети. Може би след известно време така и ще стане. Но засега кандидат-студентите се ориентират към места, където при минимални усилия ще им се даде диплома. Казвам категорично, че Софийският университет запазва приемните си изпити и при нас издват деца, които не се страхуват от това, знаят, че ще трябва да се учи. И, които за съжаление, знаят също, че когато излязат с дипломата на Софийския университет, тя не им гарантира преференция при постъпване на работа. Такова нещо няма вече никъде по света. При нас Комисията по защита на конкуренцията протестира, когато някои фирми търсят прависти и в обявите посочват, че предпочитат кандидати от нашия университет. Те бяха атакувани, това било дискриминация. Исках при обявяване на обществени поръчки настоявах да вложим две правила допълнително - история на взаимоотношенията на съответната фирма с университета и второ, да дадем допълнително точки на фирма, която се ангажира да даде почасова работа на студентите ни. Не може, било незаконно. Значи фирмата може до този момент 10 пъти да е блокирала проекти и да е работила безобразно, тя пак има право да кандидатства и нямаме право да отказваме. Това не го разбирам.
- Как посрещате вестта, че отпадат данъчните преференции при дарения за стипендии и за публични организации?
- Невероятно съм удивен от това безумие! Ние просто се лишваме от евентуални дарители, които и без това са малко. Ето, във връзка сп юбилея ние правим голяма кампания за набиране на дарения за университета. Току що получихме отказ от компанията “Шел”, отговарят ни, че те подкрепят само кампании, които са свързани с тяхната дейност. Но си мисля и друго - нашият Академичен съвет току що се върна от Букурещ, бахме там на поклонение на гроба на Евлоги и Христо Георгиеви. В Османската империя също не е имало преференции, или по-късно в княжество България, но братята са дарили средствата за висше училище в България. Така че - то си зависи от човека.
- В последния месец много се говори за проекта на МОН за стратегия за науката. Според вас всички вузове ли могат да правят наука?
- Разбира се, че не. Ако ще правят наука, то ще бъде пак с внесени кадри от тези университети, които имат капацитета. Според нашите данни в момента четири университета дават около 80 на сто от науката, която се прави в сектора на висшето образование. Но аз не виждам нищо страшно в това някои висши училища да се концентрират върху образователни задачи. Това казах и пред Съвета на ректорите. Софийският университет възстанови членството си в съвета, защото смята, че той осъществява важни образователни задачи в България и трябва да има координация, за да се повиши нивото на образованието в страната. Същевременно решихме, че трябва да има някакво обединение на университетите, които се занимават сериозно с наука и имат резултати. Така създадохме асоциацията на три изследователски университета.
Ние нямаме за цел да не се дават пари за наука на другите висши училища. Не може от празно място да тръгне нещо, то трябва да бъде подкрепено, за да тръгне, малко висше училище също може да започне добра изследователска работа. Това, за което настояваме, е да се отдели една допълнителна сума за наука, която да се дава само на един-два университета, тя да е достатъчно голяма, за да може с нея да се финансират по-големи инфраструктурни проекти. Трябва да е осигурена за 3-4 години, защото това, което се дава година за година, не позволява да планираме стратегически.
Дай Боже, към нашите три университета да се присъединят и други. Вече водихме разговор с ректора на ХТМУ да се включи в асоциацията. Нещо повече - миналата седмица предложихме на председателя на БАН да подпишем рамково споразумение между асоциацията и академията за съвместни проекти. България е много малка държава, за да си мерим носовете. Трябва да се работи в сътрудничество. БАН и Софийският университет винаги са работили и сега работят добре заедно, в последните години имаме немалко съвместни колективи, които работят по научни проекти. www.duma.bg
|
