Циганско лято на Лазурния бряг

Циганско лято на Лазурния бряг

Написано от Петър Бочуков

Понеделник, 17 Ноември 2008 00:52

В Ница Евросъюзът и Русия направиха крачка към доверието

Съседите не се избират. Но те трябва да съжителстват. Особено когато зависят един от друг. Тази простичка и вечна истина бе отново потвърдена във френския град Ница, на Лазурния бряг, където в петък се състоя дълго отлаганата среща ЕС-Русия. На прага на зимата и в условията на глобална финансова и икономическа криза неразбирателствата и острият език бяха загърбени, прагматизмът надделя над емоциите. Така дойде ред на успешната дипломация, която се прави само с възможните компромиси и без предубеждения.

В случая преоценките и корекциите в тона на европейските партньори на Русия дойдоха след признанието, че провокаторът на кървавия петдневен конфликт в Кавказ през август е грузинският президент Саакашвили. Най-неочаквано миналата седмица британският вестник "Индипендънт" запита "защо в Лондон и Вашингтон не искат да признаят и дори да повярват в това, което се е случило в действителност? От незнание или от идеологическа слепота? Може би те са решили да не се съмняват в некадърноостта на своето грузинско протеже, за да не дискредитират целия този проект за разпространение на демокрацията и вербуване на съюзници в бившите съветски републики". В началото на миналата седмица Великобритания тихо сне възраженията си за започване на преговорите между ЕС и Русия за ново споразумение. Но в Москва ще остане горчивината и лошият спомен, докато някой в Лондон или Вашингтон не признае колко далеч от истината е преценката им за конфликта между Грузия и Русия, изтъква вестникът.
В Ница бе достатъчен само един ден, за да могат енергичният домакин Саркози, ръководството на Еврокомисията и руският президент Медведев да поставят началото на така нужната и очаквана нормализация на отношенията в Европа. Нещо, което изглеждаше невъзможно само допреди три месеца, след руско-грузинския конфликт. Тогава европейските лидери замразиха диалога и дори заплашиха с наказания. На 1 септември, на извънредна среща на високо равнище на ЕС, бе взето решение да се преустанови работата по новото руско-европейско Споразумение за партньорство и сътрудничество.
Сега това решение остана в историята. В петък руският президент и европейските лидери постигнаха важна договореност за подновяване в началото на декември преговорите за ново Споразумение за партньорство и сътрудничество. Не по-малко важна е и договорката идното лято да бъде организирана първата от 10 години насам среща на високо равнище на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Френският президент потвърди идеята си на тази среща да бъде обсъден въпросът за изграждания от САЩ противоракетен щит в Централна Европа. Саркози призова Съединените щати да се откажат от своите планове за изнасяне на елементи на ПРО в Европа и прикани Москва на свой ред да се откаже от идеята си да разположи в Калининградска област ракетната система "Искандер". По този сложен и спорен проблем френският президент каза още, че Европа не е вземала общо решение за противоракетната система и че това са договорености между САЩ и страните, които са приели на тяхна територия да бъдат разположени американски оръжия. Така, за първи път европейски лидер, който в момента е и ротационен председател на Евросъюза, изрази резервите си към изнасянето в Европа на американската национална противоракетна отбрана и изтъкна симетричен подход към руските планове в това отношение. Медведев също призова до подписването на споразумение за сигурност всички европейски страни да се въздържат от едностранни стъпки, застращаващи сигурността на континента.
Постигнатото в Ница е повече от очакваното. Но би било прибързано да се говори за пълна нормализация на отношенията между ЕС и Русия. Много са трудните проблеми, свързани с развитието в постсъветското пространство, което пряко засяга интересите на Москва. Има нерешени спорни въпроси и в икономическата и търговската сфера, свързани с енергиийните транспортни коридори и диверсификацията на източниците. Характерно в това отношение е казаното от френския външен министър Бернар Кушнер. За Европейския съюз, подчерта той, преговорите с Русия са прагматична възможност да преследва своите интереси в редица важни насоки. В същото време Кушнер допълни, че ЕС няма да се върне към положението "все едно, че нищо не се е случило" и че страницата на кавказкия конфликт не е затворена. Италианският премиер Берлускони на свой ред също каза, че конфронтацията с Русия е погрешна политика.
В много от анализите и коментарите за срещата в Ница в европейските печатни издания се обяснява какво е смекчило тона на лидерите на ЕС, за които в момента диалогът с Москва няма алтернатива. За това говори и казаното от руския премиер Владимир Путин в характерния за него откровен и директен стил: "Европейците трябва да решат, нужен ли им е газ, доставян в сегашните обеми? Ако отговорът им е отрицателен, тогава няма да строим Северния поток, а ще построим завод за втечнен газ и ще го транспортираме до световните пазари с танкери".
Както се вижда, възможностите за маневри са ограничени. При тези условия, когато разумният избор е направен, добре се чува и силният глас на скептиците. Особено голям е техният брой отвъд Атлантика. Седмичникът "Тайм" смята, че решението на ЕС да работи за нормализирането на отношенията с Русия е "класически пример за победа на прагматичната корист над принципността във външната политика". Обясненията на списанието за случилото се в Ница обаче също е изградено на основата на "ненавиждания" от него прагматизъм. Лидерите на ЕС разбират, отбелязва списанието, че следването на принципите ще им струва доста скъпо, а Кремъл, от своя страна, е разбрал, че трябва да се примири, тъй като руската икономика е силно пострадала от глобалната криза". На хора на скептиците приглася и британският "Гардиан", който твърди, че преговорите между ЕС и Русия са груба стратегическа грешка. За Русия, твърди авторът Уйлям Хейг, преговорите за новото партньорство и сътрудничество нямат жизнено важно значение и затова ще се проточат с години. Той съветва лидерите на ЕС да вземат мерки, за да не може Русия да оказва некоректно влияние на политиката на Европа, използвайки своите енергоноситтели.
Скептицизмът за бъдещето на отношенията между Русия и ЕС има своите корени във времето на студената война. Реалностите на днешния свят обаче предполагат друго. В Ница и Медведев, и Саркози подчертаха необходимостта от установяването на нов финансов ред в света, както и от извършването на глобални финансови реформи, които да стимулират прозрачността и по-доброто управление на световната икономика. Френският президент изрично подчерта, че руските предложения за преодоляване на финансовата криза, подготвени за срещата на Г-20 във Вашингтон, са много близки до позицията на Брюксел. Разбиране и добър прием получи също идеята на Медведев за нова система за европейска сигурност, която да замени сегашния ред в Европа, установен след края на студената война.
Подновеният диалог между ЕС и Русия дава много надежди. На първо място за намирането на общ език по актуалните финансово-икономически отношения и по енергийните проблеми. И за търсенето на адекватни решения по въпросите на сигурността. В продължение на много години Русия бе много критично настроена към превърналата се в ненужна и аморфна международна структура ОССЕ, която от инструмент на сигурността в пространството от Ванкувър до Владивосток мутира до "наблюдателница" на изборните процеси в страните с недоразвита демокрация. След срещата в Ница, участниците в която одобриха идеята за първата след истанбулската 1999 г. среща на високо равнище на ОССЕ идната година, се открива възможност нещата "да си дойдат на мястото". Нещо за което Москва настоява от доста години.
Добрите новини от Ница за топлия полъх в отношенията ЕС-Русия, който в този сезон напомни за закъсняло циганско лято, най-вероятно няма да е еднодневка. Защото интересите диктуват курс към трайно нормализиране. Още повече това налага и глобалната икономическа криза.

Първото Споразумеение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Русия бе подписано през 1997 г. от тогавашния руски президент Борис Елцин за срок от 10 години. Подновените преговори целят да се договори законова рамка за отношенията Брюксел-Москва по въпроси на енергетиката, търговията и инвестициите, както и по проблемите, свързани с образованието, културата и екологията. Споразумението създава система, според която ЕС и Русия ще имат двегодишни срещи на високо равнище и ще поддържат постоянен съвет за сътрудничество на министерско равнище, който ще се занимава с текущи въпроси. Документът предвижда също система за решаване на спорове чрез арбитраж и дава възможност на всяка от страните да вземе "съответстващи мерки", ако прецени, че другата страна е нарушила споразумението. Пълният текст на споразумението от 60 страници съдържа 112 члена, 10 анекса, два протокола, 33 съвместни декларации и три едностранни декларации.

Странните членки на Европейския съюз са най-големите купувачи на руски енергийни суровини и това положение няма да се промени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, заяви еврокомисарят по външните отношения Бенита Фереро-Валднер. Тя подчерта още, че Евросъюзът води интензивен политически диалог с Русия по всички международни проблеми - Близкия изток, Афганистан, Иран и Балканите. Ще продължим да подкрепяме приемането на Русия в Световната търговска организация, защото сме убедени, че това ще донесе полза на Русия и нейната икономика. Фереро-Валднер изтъкна още, че ЕС има очевидна заинтересованост от тясно сътрудничество с Русия, която на свой ред се ннуждае от ЕС. Търговският обмен между Евросъюза и Русия в момента е на стойност около 260 милиарда евро годишно. Според данни на Европейската комисия 27-те страни членки на ЕС внасят 61 процента от необходимите им енергийни суровини (42 процента са от Русия). А седем държави, в това число и балтийските, напълно зависят от Русия.

www.duma.bg

Коментари

Добавяне на нов

Търсене