|
След 10-годишно ходене по мъките кабинетът е на път да обърне силите в неравната битка за земите на висшите училища Багери на бивши собственици с реституционни претенции без предупреждение завземат база на Националната спортна академия в района на Несебър и Равда. Същият сценарий се развива и с база на Химикотехнологичния и металургичен университет, която е в съседство. Площта й е 3.5 декара. Местонахождението - отново между Равда и Несебър. Не, не става въпрос за грешка. Случаите са два, но напълно идентични.
Строежите започват директно на плажа, въпреки забраната да се строи на не по-малко от 100 м от плажната ивица. С влизането на багерите са изсечени около 200-300 дървета от уникални видове. Всичко става без предупреждение. Без знанието на университета собствеността е променена от публична държавна в частна собственост, разказва ректорът на ХТМУ доц. Борис Стефанов. Веднага са изпратени сигнали до дирекцията за строителен контрол, до прокуратурата, до екоинспекцията, но всички институции отказват да се заемат със случая по същество и не виждат нищо нередно, продължава ректорът. Според него в момента строежът е замразен, но не защото справедливостта все пак е възтържествувала, а защото .... друга групировка проявила апетити към атрактивното място. Случаите с НСА и ХТМУ са най-показателните, с които може да се характеризира проблем, трупан в продължение на 10 години, който е брилянтен пример за безхаберието на държавата към собствеността й. В момента от реституционни претенции към апетитни терени в столицата и по морето се задъхват всички държавни университети в София. Нито една държавна институция обаче няма и най-малка представа за колко терени и каква обща площ става въпрос. Няма и данни колко терени на държавни вузове са изгубени заради безхаберието на юристи или чиновници.
Именно по вина на юридическия отдел, който е бездействал, Софийският университет е загубил доста имоти, признава зам.-ректорът по стопанската част проф. Иван Петков. В момента експерти на университета подготвят карта на всички имоти на СУ, в какво състояние са, както и кои терени са загубени вследствие на чиновническа немарливост. За СУ най-драматична и шумна бе битката с Министерството на културата за ботаническата градина и Двореца в Балчик. Сагата с акта за собственост се точи от 2000 г., а МК и университетът от години се съдят за правото да събират такси от туристи. Беше се стигнало до абсурдната ситуация туристите да плащат на две различни каси, за да влязат да разглеждат Двореца и градината. След дългогодишни битки най-накрая е постигнато споразумение за съвместно ползване. С това обаче главоболията на СУ не спират. Сега има претенции към другата ботаническа градина на вуза - тази в курорта "Св. св. Константин и Елена". Ако преди градината се е простирала върху 1000 декара, то сега площта й е свита до 300 декара, а претенциите са от Църквата и по-специално от Варненския митрополит Кирил, пояснява проф. Петков. Според зам.-ректора документите на митрополията са фалшиви, а претенциите й - напълно несъстоятелни. Спорен имот има и в кампуса на университета в столичния квартал "Лозенец", където са природните факултети. Претенции има и в престижния кв. "Слатина", където е Департаментът за езиково обучение, а също и към земята под две сгради на "Симеоновско шосе", която е реституирана.
Ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов се бори с претенциите към 2 декара в двора на университета. Реституцията е извършена от Поземлената комисия-Студентска през 1998 г. Комисията се позовава на кадастрален план от 1939 г., но не отчита извършеното строителство в този район и факта, че от 1973 г. парцелът се намира в двора на УНСС. Вследствие на това в документа той е определен като "нива" и е възстановен в реални граници. Ръководството на УНСС разбира за претенциите едва след като областната управа на София прави възражение срещу предвижданото изменение на кадастралния план. Официалната позиция на УНСС е, че "никога няма да се съгласи на такава безобразно нагла реституционна претенция, подкрепена с различни общински документи". Реституционни претенции има и към терени в двора на Националната спортна академия в Студентски град в непосредствена близост до УНСС. Високата ограда, която опасва академията е единствената пречка пред влизането на багерите Не можем да се съгласим с тези претенции и водим дела, за да забавим влизането на собствениците, пояснява зам.-ректорът на НСА доц. Димитър Михайлов. И обобщава: "Воюваме да запазим държавната земя".
Техническите вузове в близост до УНСС също са потърпевши. Към Техническия университет в София има реституционни претенции за 2 терена, но засега все още няма дела. Постоянно се предявяват претенции към незастроени площи, казва ректорът проф. Камен Веселинов и посочва за пример терен от 3-4 декара зад блок 4. Според проф. Веселинов университетът има загубени имоти, които държавата не се е опитала да защити. Точно на такъв имот срещу централния вход на Ректората на ТУ "грее" турска кръчма.
Лесотехническият университет пък е заплашен да загуби дендрариума си. За изненада на ректорското ръководство се оказва, че върху немалка територия от учебната ботаническа градина на университета е предвиден строеж на 4 жилищни сгради и дори има издадени съответните разрешителни. Предишното ръководство на общината е деактувало терена и от публична държавна собственост го превръща в общинска, въпреки че право да променя вида на публичната държавна собственост има само Министерският съвет, обясняват от ЛТУ. По подобен скандален начин ръководството на Студентска община преди 8 години променя собствеността на спортните игрища на ХТМУ и от публична държавна ги превръща в общинска собственост. Това води до абсурдната ситуация, при която общинската фирма "Спортна София" иска от ХТМУ наем за това, че ползваме собствените си съоръжения и площадки, възмутен е ректорът доц. Борис Стефанов.
Колегата му от Университета по архитектура, строителство и геодезия доц. Добрин Денев пък негодува срещу решение на областния управител Тодор Модев, с което се отнема парцел публична държавна собственост с площ 10 000 кв.м в района на Панчарево. Мотивът на областната управа е, че теренът е занемарен, но това не е вярно, обяснява ректорът. Според него апетитите към имота са обясними, тъй като до местността има асфалтов път, прокарани са ток и вода. В момента УАСГ съди Областната управа и иска отмяна на решението й.
Подобен абсурд - две държавни институции да се съдят едва ли има в друга европейска държава. Този парадокс обаче показва какво е фактическото състояние на проблема с управлението на държавните имоти, дадени за ползване от държавните висши училища.
Проблемът е огромен и се корени в годините преди 9 септември 1944 г. По времето на цар Борис III част от земите на територията на днешния Студентски град и кв. "Младост" са били отчуждени за нуждите на армията. Овъзмездяването е станало със златни левове. По-късно собствениците на земи в района са били обезщетени за втори път по линия на АПК "Средец". През 60-те и 70-те години държавата решава и дава за ползване на университетите терени, но за много от тях няма документи за собственост. Самите вузове не са собственици, а само ползватели на терените. Така реституционните претенции пламват с нова сила след приемането на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Законът "Лучников" дава право за връщане на земи в реални граници, въпреки че голяма част от собствениците вече са били овъзмездени поне веднъж. Много от тях се възползват и показват документи за собственост на земеделски земи.
Ректорите негодуват, че заграбването на имотите и промяната в устройствения план става не без помощта на бившата кметска управа и предишното ръководство на район "Студентски", където попадат повечето университетски кампуси. "Отиде се в другата крайност - абсолютен приоритет на частните интереси. Трябва да се гледа общественият интерес, а държавата не го защитава", е мнението на ректора на ТУ-София проф. Камен Веселинов. Всъщност всичко това се случва, въпреки че Конституционният съд забранява подобна реституция. С решение от март 1998 г. КС обявява реституцията на публична държавна собственост за противоконституционна. "Някой трябва да обясни какъв е проблемът и защо това решение не се спазва. Това наистина ще е чудно", смята ректорът на УНСС и председател на Съвета на ректорите проф. Борислав Борисов. Той предлага университетите да станат титуляри на собствеността, а не само ползватели, защото това ще им позволи да водят подобни дела.
След 10-годишно ходене по мъките и безброй грешки сега държавата и Столична община сякаш имат готовност да решат поне част от проблемите. "Прави се всичко възможно тези недоразумения да се изчистят. Това се случва за първи път от 5 години, откакто съм ректор. Преди никой нищо не правеше", казва ректорът на УНСС проф. Борисов. В началото на октомври премиерът Сергей Станишев също лично се ангажира въпросът да бъде решен по законодателен път, но без да се засяга и правото на собственост и на наследяване, което също е гарантирано в конституцията. Преди дни просветният министър Даниел Вълчев внесе в правителството предложения за промени в тази посока.
В случаите, когато има опасност от реституция на обекти, които са публична държавна собственост и се ползват за образователни нужди, да се въведе изрична забрана за връщането на собствениците им, предлага Вълчев. Според него за тези терени, които са реституирани, но промяната не е отразена в подробния устройствен план, трябва да се въведе режим, който не позволява промяната в ПУП да става без съгласието на министъра на образованието. За третата група имоти - които са върнати и това е отразено в устройствения план, МОН предлага да се въведе 2 или 3-годишен мораториум, с който да се стопират строителни дейности. В тези случаи държавата трябва да стартира отчуждителни процедури, като се създаде законово допускане, че е налице държавна и обществена нужда във всички случаи, в които става въпрос за образователни имоти, предлага още Вълчев. Може би сме закъснели, но нека заедно да решим този въпрос, обърна се просветният министър към депутатите. Не е нормално в двора на УНСС да стърчи блок, а от входа на Техническия университет да се вижда прането на кака Бойка, коментира Вълчев.
Въпреки намесата на институциите част от университетските ръководства не са оптимистично настроени. Предполагам, че няма да успеят, защото играят сериозни пари и е възможно да се намесят реституционни лобита, прогнозира зам.-ректорът на СУ проф. Иван Петков. Колегата му от НСА доц. Димитър Михайлов пък смята, че това е "големият шанс на политиците да направят законови промени, които да дадат спокойствие на вузовете и така да направят нещо хубаво за образованието".
За ректорите остава надеждата, че правителството ще спази ангажимента и ще успее да удържи на всяческите реституционни апетити към имотите на държавните университети. А на студентите, преподавателите и случайно преминаващите граждани не им остава нищо друго, освен някак да се примирят с фрапиращите постройки, стърчащи пред входовете на университетите. www.segabg.com
|
