| Защо Маркс се връща на мода |
| Написано от Борис Борисов | ||||||
| Вторник, 18 Ноември 2008 23:34 | ||||||
|
Провалът на неолибералните политики в света спира демонизирането на държавата и усилва нейните социални и регулиращи функции Тук визирам преди всичко налагането на безусловната хегемония на американизма, схващан като определена съвкупност от ценности, норми и представи във всички сфери на обществения живот. Лайтмотивът на доктрината на американизма може да се обобщи в тоталното привилегироване на частното пазарното, комерсиалното спрямо всичко онова, което се характеризира с някаква степен на социална определеност. Или другояче казано, спрямо всичко, невписващо се в пресметливата логика на изцяло ориентираното към печалба мислене. Официалното легитимиране на безусловния характер на американския модел бе осъществено чрез т.нар. Вашингтонски консенсус, чийто основен смисъл бе въздигането в култ на идеите за приватизация, дерегулация и икономическа глобализация. Същинският патос на постигнатия в американската столица консенсус се изразяваше в идеята за всеобщо занижаване на стандартите на утвърдените в развитите европейски страни социални, екологични, културни и образователни норми. Политическата, икономическата и военната доминация на САЩ бяха гарант за провеждането от страна на повечето държави в Европа на една мащабна и всеобхватна реформа, чийто фундаментален смисъл бе именно тоталното привилегироване на частното спрямо всеобщото, на саморегулиращия се пазар спрямо административно налаганата политическа регулация. Началото на 90-те години на миналия век започна с постепенното, но настойчиво прилагане на неолибералните догми в реалността, като резултиратите не закъсняха. Пазарните реформи бяха пуснати в ход първо в икономическата и социалната сфера, като последствията бяха повече от показателни: приватизиране на национално значими сектори на народното стопанство, рязко увеличаване на безработицата, бедността и неравенството, масово изнасяне на капитали в развиващите се страни, демонтиране на социалната държава. Обективен факт е, че в повечето европейски страни реалната покупателна способност на населението непрекъснато спада за сметка на един малочислен олигархичен икономически и финансов елит, който узурпира изцяло плодовете от нарастващата производителност на труда и въобще от цялостното стопанско оживление. Днес се намираме в парадоксалната ситуация на социален упадък в условията на всеобщ икономически растеж Социалната деградация и данъчният дъмпинг намират своето логично продължение в сферата на екологичния упадък, за който в най-голяма степен допринасят САЩ. Флагманът на неолиберализма винаги е заявявал своя категоричен отказ да ратифицира международни спогодби, засягащи устойчивото развитие и грижата за околната среда, като мотивите за този отказ са изцяло корпоративно обусловени. Занижаването на стандартите е особено забележимо и в сферата на културата, където имащата непреходно и общочовешко значение европейска и световна класика непрекъснато губи своята притегателна сила и значимост вследствие на агресивното натрапване на характеризиращата се с безумната си посредственост и примитивност американска масова култура. Тя може да се нарече и култура на образа, доколкото тотално игнорира мисълта за сметка на сетивните дадености, на наистина умело манипулираното безкритично и чисто консумативно възприятие. Пагубните последствия от прилагането на неолибералната идеология не подминаха и една от най-значимите сфери в съвременното общество - тази на образованието. Пазарната реформа доведе до приватизация на образователните услуги, респективно - до превръщането на последните в стока, а не в ненарушимо човешко право. Масовото преформатиране на висшите учебни заведения по американски образец направи образованието недостъпно за много млади хора, способствайки по този начин за тяхното социално маргинализиране и декласиране. Друг пряк ефект от прилагането на неолибералния модел е приравняването на образованието със забавлението с образа, с неизискващото никакви мисловни усилия непосредствено възприятие. Занижаването на образователните стандарти бе съпроводено и от рязко спадане на авторитета на преподаващия, който особено в българската действителност е сведен до обект на системни гаври и унижения от страна на обучаваните. Последната сфера на прилагане на американския неолиберален модел, която бих искал да посоча, е тази на миграцията. Внедряването на идеята за саморегулиращата се миграция в европейските страни доведе единствено до небивал възход на дяснопопулистките партии и движения, чиито ксенофобски лозунги се подхранват от тоталния провал на проекта за интеграция на чужденците, за възприемане на моралните, социални и културни стандарти на приемащата страна. Можем да обобщим казаното дотук с извода, че прилагането на неолибералния модел от американски тип доведе до цялостен упадък - обществен и икономически, до тотален срив на постигнатите високи норми и стандарти и в крайна сметка - до небивал хаос и анархия. Вместо окончателен завършек на историческия процес и абсолютно тържество на либерализма, наблюдаваме все по-нарастващо недоволство от икономическата и обществена система, довела до бедност, унищожаване на околната среда, масово социално изключване и безразборно смесване на култури, раси и нации. Именно тоталното дискредитиране на неолибералния модел и фактите на пълната му несъстоятелност причиниха реабилитацията на идеи, определяни доскоро от апологетите на чистия капитализъм като анархистични и ретроградни. Едва 30 години след като неоконсерваторът Рейгън демонизира държавата, неговият съмишленик Джордж Буш бе принуден да прибегне именно до нея като последно средство за обуздаване на заплашващия да се самоунищожи пазар. Интересното или по-скоро комичното тук е, че самият идеолог на неоконсерватизма и панамериканизма Фукуяма написа книгата "Страхът на държавата", в която подробно аргументира тезата си за централната роля на тази върховна политическа структура в съвременния свят... Днес от дистанцията на времето можем единствено да се присмеем на плиткоумието и теоретичното късогледство на пазарните фундаменталисти, които днес активно национализират, одържавяват и подпомагат неприкосновения частен сектор. Още по-голям присмех обаче заслужават онези псевдолеви теоретици и политици, които ни убеждаваха, че бъдещето на левицата е в тотално компрометирания и провалил се социаллиберализъм. За нас, социалистите, настоящата ситуация на дълбока криза и разочарование от капитализма, е изключително удобна за увеличаване на натиска върху капитала и неговите десни и леви апологети, за нова мащабна социална реформация на капитализма включваща увеличаване на социалните и регулативните функции на държавата, национализация на монополите и ключовите отрасли на икономиката, превръщане на образованието и научната дейност в абсолютни политически приоритети. Провеждането на социалната реформация на пазарната икономика следва да бъде само етап по пътя към издържаното в духа на идеите на Маркс цялостно преосмисляне на капиталистическия начин на мислене, стъпка към онова, което представлява крайната цел на човешката история - установяването на истински социалистически обществени и икономически отношения.
www.duma.bg
Powered by !JoomlaComment 3.25
3.25 Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved." |
