RedBlueDark SmallMediumLarge NarrowWideFluid
Крахът на една доктрина
Написано от Венцислав Начев   
Вторник, 18 Ноември 2008 00:02

Светът комай се преобръща, само ние трудно загряваме

Наскоро попаднах на пикантно четиво. Рекламираше се невероятно кулинарно преживяване. Основно блюдо - опашка от крокодил върху канапе от крехки тиквички, мащерка, мента, розмарин, босилек, риган. Трябвало мръвката да се консумира почти сурова. И обезателно полята с чилийско червено вино.
Имали хората бол пари, що да не се поглезят с месце от чудовище. Само че тия „бол пари“ са източени (ама че думичка!) от джобовете на байчовци и стрини, които ровят по кофите.

Не, не правя стилистична популистка фигура, сравнявайки менюто на плебса с менюто на т.нар. преуспели българи. Просто съобщавам факти. А те са очевадни. От една страна, имаме кулинарен разгул, пък и не само такъв, а, от друга - нагризано кораво коматче.
При подобна социална диспропорция е повече от ясно, че по отношение на манталитет, култура и рефлексия на власт, институции и т.нар. бизнесмени, че ние не се вписваме в параметрите на подредените и проспериращи общества.
Профанната жажда към сетивните удоволствия, към консумативния хедонизъм, очертават представите за едно дълбоко разделено общество, което е комай под цивилизационния праг на социалната подреденост, че и почтеност.
А по същото време, докато
едни дъвчат крокодилско, а други сухи коматчета
бизнесменът Христо Ковачки, разследван за документални измами в „особено големи размери“, се изжалва, че нямал толкова пари (300 000 лв.), за да си плати гаранцията и да остане на свобода.
Каква драма, какви Хамлетови терзания!
Един не може да си купи яхта и страда. Друг не може да си купи самун хлебец и също страда.
Светът е пълен със страдание.
А иначе и на бедните, и на богатите е забранено да спят под мостовете на Перловската река.
Е, те това е демокрация. Либерална при това.
Само че видяхме докъде ни завлече прословутата либерална демокрация. Вред по света гърмят банки, водещи предприятия хлопват кепенци и хиляди хора са заплашени да замръкват под мостове, щото ги гонят от жилищата за непогасени кредити.
И как действат съответните правителства? Представете си - те национализират банки и фирми. Ужас! Ами че това е
плесница връз бузата на либерализма
Тук дядо Маркс сигурно сардонично се усмихва.
Светът комай се преобръща. И неслучайно Никола Саркози наскоро в прав текст изрече нещо такова, че не може пазарът да е всичко и той да регулира всичко. Нужна е и държавна намеса, когато пазарът се изоглавя и застрашава да срине държавните устои.
А години наред нашите недоучени плагиати, които се оказаха на високи управленски позиции, или с умисъл тактисани там, за да е разграбването в епически размери, не се уморяваха да изричат една и съща мантра: държавата е нещо много лошаво, тя при всички случаи е лош стопанин и трябва да бъде прогонена отвсякъде.
Прогониха я, доколкото можаха. И в обилие се навъдиха крими субекти с екзотични прякори: Пръчове, Маймуняци, Шебеци, Крокодили и всякакви обитатели на бандитски терариуми. И когато все пак някой от екзотиците попадне където трябва - в „магарешкия рай“ по думите на Ботев, то той там е обгрижван като в санаториум. И даже пускан в отпуск като наркодилъра Димитър Желязков, известен като Митьо Очите. Наскоро той бе засечен да се вихри в елитен клуб в Приморско. И за да е конфузът пълен, на същото място и в същия час там бил и шефът на полицията.
Такова нещо наистина може да се случи само в България или примерно в Сомалия, която е също един бандитски рай.
Такива са плодовете на отказ от държавност.
Пак поради този отказ сега „Кремиковци“ се тресе и разпада, а хората стачкуват, защото от месеци не са получавали заплати.
Случаят с „Кремиковци“ е учебникарски пример
какво се случва, когато се оставят без надзор демоните
на либерализма, на безконтролната либерална икономика.
Комбинатът бе продаден за един пробит долар. Купувачът - крупен наш предприемач, който плаче за раирана пижама, нито погаси дълговете, нито инвестира, както бе задължен по договор, а направо обезкости предприятието.
Някой да го е потърсил, някой да му е връчил съдебна призовка. Няма такова нещо.
В „Кремиковци“ се намърдаха какви ли не плячкаджии. Всред тях и Александър Томов - ловък политически въжеиграч и един от адептите на либералната икономика. Него уж все го търсят ония с тогите на Темида и все не го намират.
Александър Томов е синоним на неуловимост. Той е образ в кривото огледало на либерализма. И си играе на сляпа баба с правораздавателните органи.
Но нека кажем и няколко думи за това изчадие либерализма. Названието идва от името на едно римско божество - Либер. Това божество е покровител на карнавални непристойности, на фокусници, измамници и крадци. Либер е нещо като подсторник на плебейската разпуснатост, на глумата и юденето с общочовешките ценности.
Като политическа и икономическа доктрина либерализмът се заформя през ХVIII в. и минава през много модификации. Квинтесенцията на либерализма се изразява в желанието да се доведе държавата до краен минимум и постепенно съвсем да се ликвидира, в неразбиране на самостоятелната й природа.
На нас ни бе натресен тъкмо
този порочен, самоубийствен модел на обществено устройство
Оттам тръгнаха и всички беди, които сега ескалират в световен мащаб, а неизбежно засягат и нас, още повече, че ние бяхме и предварително поразени от бацила на слепия либерализъм. В резултат на това бяха сринати производства, а земеделието направо се върна в дядо Адамовото време.
Гневът залива площадите и стачките стават перманентни.
Просто така не може да се живее, а никой не иска да живее в сбърканата координатна система на либерализма.
Управляващите са видимо объркани и комай изненадани от надигащите се протести и от проблемите, които им се стоварват на главите. И се оправдават с прословутото международно положение. Министър Петър Димитров в дух на симпатична наивност се добра до прозрението, че щом като САЩ не могат да се справят с финансовата криза, то какво оставало за нас. И додаде, че от безизходицата можели да ни изведат само големи умове, но видите ли, те били кът.
Най-сетне едно признание, с което сме напълно съгласни. Ще добавим само, че световната икономическа криза бележи и краха на либерализма като доктрина. Трябва да отбележим, че рецесията ни свари неподготвени. И ще ни се наложи да плуваме в съвсем непознати води. Защото светът е променен.
Но някои още се плацикат в либералния гьол.
Кои са тези някои? Това са т.нар. либерални формации - НДСВ и ДПС. Обаче
в България нищо не е това, за което се представя
Действа синдромът на мимикрията. Маските се нахлузват според ситуацията. И тъкмо поради тази причина идентичностите са размити. Това пък води до деградиране и обезличаване на партиите. И те отдавна са престанали да защитават интересите на своите избиратели. Избирателите пък, погнусени и разочаровани, отказват да се изживяват като балами и увеличават армията на сърдитите негласуващи.
Но да минем към конкретиката. НДСВ отначало се опита да се присламчи към ЕНП, но на „жълтите“ им мина котка път - ни ги припознаха за „народни“ - и те кандисаха да закотвят царската гемия в пристана на европейската либерална формация.
Симеон Сакскобургготски либерал!? Това е оксиморон. Нещо като дървено желязо. Проектът НДСВ бе замислен и осъществен като дворцова камарила със строга пирамидална структура. На самия връхчец - Особата. Оттам се спускаха всички отчески напътствия и решенията се свеждаха до нисходящите структури и до обаяните в началото електорални маси.
НДСВ е партия, която съществува в условията на авторитарен режим. В нея няма нищо либерално и демократично. И самият факт, че на два пъти от формацията се отлюспваха големи групи депутати - отначало „Новото време“, а после и БНД - говори, че
либералната фасада се пропука като стара панелка
И една от причините е, че т.нар. „цар“ профанира монархическата идея. Той просто се размина с историята и профука всички шансове да се впише в нея по един сравнително пристоен начин. Симеон Сакскобургготски се държа не като сеньор, а като обеднял шевалие, който внезапно е получил възможност да се обогати. Което и той направи, възползвал се от либералните пукнатини в опорочената съдебна система.
Но, слава Богу, имаме вече и добра новина - областен управител отказа да му зачисли за лично ползване двореца „Кричим“. Както по всичко изглежда, няма и там да се спретне поредното либерално гнезденце.
Колкото пък до ДПС, самоопределящо се като либерална формация, случаят е повече от ясен. Доган и неговите хранени хора от върхушката са толкова либерали, колкото и Сакскобургготски с оредялата си свита. ДПС е също партия на авторитарното начало, както и НДСВ. Тези две формации, правейки се на либерални, окончателно компрометираха идеите на либералната демокрация. Защото не са това, за което се представят. Дори в демагогията трябва да има малко свян. И комай ще се окаже прав Бердяев, като казва: „Думата либерализъм принадлежи към най-покварените думи“.

 

www.zemia-news.bg
Коментари
Добавяне на нов Търсене
Коментирай
Име:
Email:
 
Website:
Заглавие:
UBBCode:
[b] [i] [u] [url] [quote] [code] [img] 
 
 
:angry::0:confused::cheer:B):evil::silly::dry::lol::kiss::D:pinch:
:(:shock::X:side::):P:unsure::woohoo::huh::whistle:;):s
:!::?::idea::arrow:
 
Please input the anti-spam code that you can read in the image.

3.25 Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved."