Несбъднатите надежди на прехода

Несбъднатите надежди на прехода

Написано от доц. Петко Тодоров

Неделя, 16 Ноември 2008 01:43

Разруха, подмяна, бедност, заграбване, самота, обреченост - това е образът на българската реалност

Не знам защо, но „сбъдната американска мечта“, с избора на Обама за президент на САЩ, ми напомни за нашите български мечти отпреди две десетилетия. Може би и защото през седмицата влязохме в двайсетата година на бавните и мъчителни промени в България. Или заради възторга на американците и радостта им от изборния резултат. А спомняте ли си усмивките, радостта и надеждите, с които преди 19 години ние, българите, навлязохме в своя очакван исторически преход?

Дали новият президент на САЩ и блестящ оратор Обама ще се превърне наистина в добър президент, не можем да знаем отсега. Моето чувство като цяло е положително, може би защото ми харесва хладнокръвието на Обама, както и факта, че водеше кампанията си с твърда и уверена ръка, без да направи почти никакви грешки. Дано това е показателно и за качествата му на политически лидер. Дано не забрави десетките хиляди свои поддръжници, които плачеха, смееха се и се прегръщаха едновременно, докато слушаха речта на фаворита си в парка на Чикаго, Илинойс. Така че надеждата ми, както на милионите по света, които сега го приветстват, е, че красивата реторика ще се въплъти в умни и премерени действия, а няма да издъхне под тежестта на държавническото бреме, натиска на едрия капитал и нуждите на политическата борба.
Защото още помним своите двайсетгодишни надежди. Защото още искаме да ги превърнем в реалност. Защото не искаме да излъжем предците и децата си. Защото и българите могат - ако припознаят най-сетне водачите си.
Преходът беше заченат в грехове, лъжи и измами
Неговите бащи, страхувайки се от гнева и носталгията на хората, го обявиха и нарекоха преход към пазарна икономика. И веднага без задръжки, като хищници започнаха бързо да обезценяват, ограбват и разрушават икономиката на България. Престъпността и корупцията станаха норма на поведение. Бащите на криворазбраната демокрация разбиха държавата и държавността. А липсата на държавност генерира хаос и неспазване на правилата? Не са ли тези явления на свой ред следствие от ценностната криза, от липсата на цели, които биха мотивирали гражданите да спазват законите и да развиват държавността? В България избуяха нови идеали, нови ценности, парите и властта станаха всичко. Установи се диктатура на капитала. Преходът стана циничен, жесток и безпардонен за мнозинството от гражданите. Българите са все повече политически объркани и показват неориентираност в партийните си предпочитания.
Вътрешното усещане за прехода на всеки от нас
което изгради почти единодушен образ на българската реалност, почива върху апокалиптичното - разруха, подмяна, бедност, заграбване, убийства, сриване, безвремие, самота, обреченост... Това са само част от знаците, с които осмисляме времето на прехода. Разтоварени сме от идеология за сметка на самота и в обществото, и в битието. Паднаха маските от лицата на врагове, генерали, семейства, институции... Стратегическа характеристика на прехода стана подмяната на истинското с фалшивото, на градивното с изхабеното, готово всеки миг да рухне, защото неговата употреба го е обрекла вече на залез. „Втората употреба“, почти по Богомил Райнов, се превърна за мнозина в начин на съществуване, в историческа принуда да се примириш със загубата, с бедността, със забравата. Това е живот без смисъл, без надежда, обърнат само към своя край, защото краят е по-възможен от всякакво начало.
Бедността на българите
70,1 % от българските домакинства „едва свързват двата края“, а 15,1 % признават, че затъват в дългове. Това сочат данните на НСИ за наблюдението на потребителите. При това даните са преди „голямото оправдание“ - световната финансова криза. Едва 7 % от домакинствата у нас успяват да спестят малко пари. 50,6 % от домакинствата посочват, че финансовото им състояние в сравнение с това преди 1 година се е влошило. Само 9,1 на сто от домакинствата са подобрили финансовото си състояние. 75 % смятат, че цените в сравнение с тези отпреди 12 месеца са се повишили твърде много, а 35,6 на сто очакват още по-бързо увеличение през следващата година. 91,3 % от домакинствата смятат, че тогава няма да могат да спестят пари, и признават, че няма да имат възможност да си закупят жилище или вила, или да отделят средства за подобрения на дома си.
Притеснени сме за оцеляването си
За българите проблемите на оцеляването изместват проблемите на развитието. Това показва и проучване на НЦИОМ. Хората открояват 44 проблема, които според тях са основни за нашето общество. На първо място се посочват икономическите проблеми - близо 80 на сто, като за хората основните притеснения са свързани с нисък жизнен стандарт, бедност, безработица, ниски пенсии, инфлация и високи цени.
На втори план вниманието на българите привличат проблеми, свързани с функционирането на държавата - въпроси като корупцията, престъпността и изобщо лошото управление. Здравеопазването и образованието също са тревожни области. Сравнително малки дялове открояват като основни проблеми етническото напрежение и отношението към малцинствата - 1,8 на сто, което според социолозите показва, че дискусията в медийното пространство за етническите отношения е по-скоро политическо говорене, отколкото свързана с реална ситуация. Хората искат политикът да бъде честен. А това значи, че политикът е длъжен не само да декларира, но и да отстоява в делата си същите ценности, които се споделят от обществото. Затова избрах
думи от последните ми срещи
с трима обществено значими българи, които си отидоха от света с несбъднати надежди от мъчителния ни преход.
Д-р Петър Дертлиев: „... И това, което стана в здравеопазването, мога да коментирам така - развали къща, направи колиба, както казва народът. А образованието? Досега консумирахме всенародното образование за всички българи. Сега вече започваме да консумираме образованието за елита. Но елитът не дава винаги елитните умове. Сега вече има друг, имотен ценз. Вече сме в хубавата книжка „Желязната пета“ на Джек Лондон. Парично правосъдие, паричен ценз за служба, паричен ценз за устройване, дори за погребение. Живеем в едно общество на капитала - в най-лошата му форма. Защото има капитал и капитал. Живеем в един див капитализъм, в най-отчаяната му форма, която можеше да се помисли“.
Богомил Райнов: „Предишното общество, белязано със „социализъм“, „Родина“, „свои“, също е било илюзия, също е довело до „никъде“, защото онези, които са го живели, са „на боклука“... И също като целия този гладен народ, дето я е строил тази държава. И тогава, във време на героизиран градеж, и сега, във време на пълната липса на разделение между доброто и злото, утопията е единственото утешително нещо, което човешкото битие може да постигне“.
Проф. Николай Генчев: „Аз мисля, че в днешното време, дори и да познаваш историята, не можеш да се чувстваш уютно. И то поради една-единствена причина, че това време е много несигурно, много бързо се извършват промени, които не знаеш до какво ще доведат, че това време не гарантира спокойствие на личността, особено на творческата личност, че това време лишава хората от сигурност за своите семейства, за своите деца, за своето бъдеще. То накърнява техните контакти и връзки с голямото общество. И това време в последна сметка лансира възгледи, настроения, намерения, които показват лошата част на човешката личност. Фактически едно такова време се нуждае от съществена, дълбока промяна, за да го синхронизираме с истинската човечност, да го доведем в състояние, когато човекът в него да се чувства реално защитен и реално спокоен“.
Аз лично завидях на американците заради сълзите на радост по лицата на хората, когато слушаха Барак Обама през изборната нощ. Толкова много им завидях за тези сълзи, че ми стана страшно. Когато политиката може да извика сълзи на радост в очите ти - това е добра политика. Когато един политик може да е толкова честен пред теб, че очите ти да се насълзят, вероятно това е добрият избор. Когато политиката наистина е борба на идеи, хората се вълнуват. Защото тогава се борят не някакви службогонци, а политици с визия за бъдещето. Когато някой успее да начертае истински модел за промяна, за различно управление и държава, той наистина ще стигне до хората.
Иска ми се и днешната българска политика да внушава честност. Иска ми се да се върнем към времето, когато хората вярваха на политиката. Иска ми се да имаме усещането, че със своя глас определяме посока. В България промяната също е възможна.

www.zemia-news.bg

Коментари

Добавяне на нов

Търсене