Европа от Ламанша до Урал

Европа от Ламанша до Урал

Написано от Ст.н.с. Сашо Димитров

Понеделник, 10 Ноември 2008 23:53

Започналите политически и икономически преобразования преди 20 години в Европа са към края си.
На Запад е налице група от 27 държави, с 500 млн. население и БВП от над 15 000 милиарда евро, обединена в ЕС, опираща се на военна структура - НАТО, и на Изток - все още неукрепнала в икономическо и политическо отношение организация на независими държави - ОНД, обединена около Русия, която произвежда малко повече от една трета от БВП на ЕС.
Въпреки трудностите в управлението ЕС взе да се чувства на тясно в новото си формирование. Независимо какви са били договореностите между Запада и СССР за разтурянето му, факт е, че НАТО остана единствената военна организация в света.

Наличието на голям икономически потенциал, опиращ се на мощна военна структура - НАТО, неминуемо води ЕС до желания за налагане на волята си и разширяване на влиянието.
Само един бегъл поглед на изминалия период потвърждава тази ситуация.
Историческото развитие на Европа през ХХ век, а и сега показва, че тя е най-агресивният и самоубиващ се континент. Характерно за европейците е, че те помнят само това, което им се иска да се случи, а не това, което реално се е случило.
Макар и невидима, в Европа винаги е съществувала разделителна черта между западните и източните райони на континента. Те се отличават в икономическо, етническо и религиозно отношение. Почти винаги източната част е изоставала в икономическо отношение. Характерно за населението на Изток е, че има контактен славянски произход и източно православна вяра. На Запад няма еднородност на населението, а доминиращата вяра е католицизма. Тези различия традиционно са оказвали съществено влияние на отношенията Изток-Запад. За тях е характерно чувството на превъзходство на Запада и стремежът му многократно чрез сила и свещени походи да подчини и завладее източната част.
Ще напомним само за похода на Наполеон, нападението на фашистка Германия срещу Съветския съюз и много други. Като правило, Изтокът винаги се е защитавал от нашествието на Запада и винаги е излизал победител над нашествениците. Тези нашествия се извършваха с най-големите за времето си военни формирования. Наполеоновата армия е надхвърляла 550 000 хил. души, а въоръжените сили на Германия бяха "непобедими" според оценката на военните стратези по това време.
В основата на всички военни сблъсъци в Европа са били икономически причини и претенции на една група държави към друга група. Особено жестоки и кръвопролитни са Първата и Втората световна война, в които Европа даде около 50 млн. жертви.
Нима не е време да се направи извод, че тази политика е пагубна? Европа е една и само разумното сътрудничество между Изтока и Запада е гарант за успешното й развитие.
Западът е беден на ресурси, но източната част може да му осигури всичко, от което се нуждае. Това не може да стане обаче по пътя на конфронтацията. Нужни са равноправни и взаимноизгодни отношения Изток-Запад за Европа. Западните държави трябва да осъзнаят, че колониалния период е отминал, че величието от времето, когато Британия владееше 1/3 от света, няма да се върне. Това важи и за Франция и другите по-малки експлоататори на чужди територии. Що се отнася до Русия, географското й положение е такова, че Сибир не е бил завоюван или поробван. Той е бил свободна територия и става неделима част от европейска Русия. Такъв е бил жребият на народите и руснаците не са виновни, че са изтеглили печелившия жребий.
Да се надяваме, че европейските ръководители са разбрали, че срещу Русия не може да се действа със сила. Ако има хора, които да се решат и на трето нашествие на Изток, изходът от него ще бъде като първите две, но затова европейските народи ще трябва да заплатят много по-скъпо.
Провежданата напоследък политика от Запада показва обаче, че не всички са осъзнали тази опасност.
Не се върви по пътя на сътрудничеството, а се прилагат старите методи на завладяване в различни варианти. Защо за интелектуална Западна Европа Сърбия и сръбският народ са едно, а вироглава Грузия - друго? Нима може да се формира с машинации нова държава - Косово, като се откъсва територия от Сърбия и в същото време да се плаче за Абхазия и Южна Осетия, които по същество не са принадлежали на Грузия, а са включени към нея през 1921 г. като автономни области през време на "омразния" Съветски съюз.
Риториката на европейските ръководители по случая с Грузия надминава нормалната политическа логика. Особено незавидна е ролята на САЩ, които не се свенят, че са непосредствени ръководители на грузинското нападение и са снабдили грузинските части с техника и информация в реално време чрез спътниковите системи.
С какво 4,5-милионна Грузия стана така привлекателна за западняците? Отговорът е ясен: европейското ръководство не се е отказало от агресивните си намерения срещу Изтока. Ще спечели ли Грузия от всичко това? Едва ли. Тя само ще загуби. Беше крайно унизително да гледаш как грузинският президент Саакашвили се умилква около вицепрезидента на САЩ Чейни и се радва на потупването по рамото на покровителя си за извършените престъпления.
Будят недоумение и някои "стратегически" предложения на български политици, като това на председателя на комисията по външните работи на Народното събрание г-н Соломон Паси. Същият дълбокомислено заяви, че трябва да се разширят връзките на НАТО и Китай.
Не говорят ли западните стратези чрез Соломоновите уста за новите си намерения?
Когато Де Гол посети Москва през 60-те години на ХХ век, заяви: "Трябва да има една Европа от Ламанша до Урал." Думите бяха казани по време на студената война. Сега, когато са преодолени идеологическите противоречия между Изтока и Запада, няма ли да се вслушаме в призива на големия политик? Налице са всички предпоставки за осъществяване на това велико дело. За целта е необходимо Западът да се откаже от намеренията си да властва над Русия. Това не е по силите му и ако продължи по този път, само ще загуби.

duma.bg

Коментари

Добавяне на нов

Търсене