|
“Файненшъл Таймс” Русия призна независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Това не бе стъпка, предприета лесно или без цялостно обмисляне на последствията. Но всяко възможно развитие трябва да бъде съпоставено с трезво разбиране на ситуацията – историята на народите на Абхазия и Осетия, техния стремеж към независимост, трагичните събития от последните седмици и международните прецеденти от подобна стъпка.
Не всички нации по света имат собствена държава. Много съществуват щастливо в общи граници с други нации. Руската Федерация е пример за мащабно хармонично съжителство на десетки нации и националности. Но някои нации смятат за невъзможно да живеят под ръководството на други. Отношенията между нациите, живеещи “под един покрив”, трябва да бъдат третирани с максимална прецизност.
След колапса на комунизма Русия се примири със “загубата” на 14 бивши съветски републики, които станаха суверенни държави, въпреки че около 25 млн. руснаци бяха изоставени в безизходица в тези страни, които вече не бяха техни. Някои от тези нации не можеха да третират собствените си малцинства с уважението, което те заслужават. Грузия незабавно лиши “автономните региони” Абхазия и Южна Осетия от тяхната автономност.
Можете ли да си представите какво е било за абхазкия народ правителството в Тбилиси да закрие университета в Сухуми въз основа на това, че те нямали подходящ език, история и култура и следователно нямат нужда от университет? Отскоро независимата Грузия започна порочна война срещу своите малцинствени нации, изселвайки хиляди души и посявайки семената на омразата. Това бе нажежената атмосфера, точно до границите на Русия, която руските миротворци се опитваха да предпазят от избухване.
Но Западът игнорира деликатността на ситуацията и неволно (или преднамерено) подхрани надеждите на осетинците и абхазците за свобода. Те прегърнаха грузинския президент Михаил Саакашвили, чиято първа стъпка бе да смачка автономността на друг регион – Аджария, и който не криеше намерението си да смаже и осетинците и абхазците.
Междувременно, игнорирайки предупрежденията на Русия, западните страни побързаха да признаят незаконното обявяване на независимост на Косово от Сърбия. Ние неведнъж посочихме, че след подобна стъпка ще бъде невъзможно да кажем на абхазците и осетинците (и на десетки други общности в целия свят), че това което е добро за косовските албанци, не е добро за тях. В международните отношения не може да има едно правило за едни и друго правило за други.
Виждайки предупредителните знаци, ние последователно се опитахме да убедим грузинците да подпишат споразумение за ненападение с осетинците и абхазците. Саакашвили отказа. През нощта на 7 срещу 8 август разбрахме защо.
Само луд човек може да се реши на подобна хазартна игра. Нима е вярвал, че Русия ще стои безучастна, докато той напада спящия Цхинвали, причинявайки смъртта на цивилни граждани, повечето от които са руски граждани? Нима е смятал, че Русия ще чака, докато неговите “миротворци” обстрелват руските приятели, вместо да предотвратяват проблемите в Южна Осетия?
Русия нямаше избор, освен да смаже атаката, за да спаси човешки животи. Това не бе война по наш избор. Нямаме стремежи към грузинската територия. Нашите войски навлязоха в Грузия, за да унищожат базите, от които започна атаката, и след това напуснаха страната. Ние възстановихме мир, но не успяхме да успокоим страховете и стремежите на народите на Южна Осетия и Абхазия – не и когато Саакашвили продължи (със съучастието и поощрението на САЩ и някои страни от НАТО) да говори за превъоръжаване на своите сили и за връщане на “грузинската територия”. Президентите на двете републики се обърнаха към Русия с молба за признаване на независимостта им.
Трудното решение се падна на мен. Взимайки в предвид свободно изразените гледни точки на осетинския и абхазкия народ и базирайки се на принципите на Устава на ООН и други документи от международното право, аз подписах указ за признаването на независимостта на Южна Осетия и Абхазия от страна на Русия. Искрено се надявам, че грузинският народ, с който имаме историческо приятелство и към който изпитваме симпатия, един ден ще има лидерите, които заслужава и които ще се грижат за страната си и ще развиват отношения на взаимно уважение с всички народи в Кавказ. Русия е готова да подкрепя постигането на подобна цел. www.focus-news.net
|
